Милан показа нов облик при първата победа на Аморим

Милан започна сезона в Серия А с победа 2:1 като гост на Торино, а първият по-сериозен прочит на представянето поставя акцент върху ясната промяна в подхода на отбора под ръководството на Рубен Аморим.

Според анализа на La Gazzetta dello Sport, цитиран от SempreMilan, първият кръг често може да бъде подвеждащ, но в играта на росонерите вече се вижда различна посока. Милан е описан като отбор с по-проактивна игра и по-агресивна нагласа, което е рязък контраст спрямо по-изчаквателния модел от миналия сезон при Масимилиано Алегри.

Разликата не е само стилистична. В Торино Милан не чакаше съперникът да му подари момент, а се опитваше сам да изгради условията за пробив. Двата решаващи гола дойдоха само в рамките на три минути след почивката, но впечатлението е, че предимството е било заслужено още преди това.

Началото на мача предложи кратка фаза на директни единоборства, защото двата отбора започнаха с близки идеи и сходни структури. След около десет минути обаче Торино се отказа от огледалния сблъсък в 3-4-2-1. Инацио Абате видя риска от оставяне на пространства и премина към по-предпазлив блок 5-4-1, с Никола Влашич и Чезаре Касадей по-близо до Гинейтис и Фиц-Джим.

Това отне част от интензитета на мача, но не и контрола на Милан. Най-видимият източник на опасност през първото полувреме беше Самуел Чуквуезе, който постоянно атакуваше левия фланг на домакините. Качамани имаше трудности да го спира и почти не успяваше да изнесе Торино напред от своята зона.

Въпреки териториалното предимство Милан нямаше достатъчно острота пред гола до почивката. Гонсало Рамош често се дърпаше назад, за да участва в изграждането и да действа като свързващ нападател. Това може да е ценно в системата на Аморим, но за клубен рекорден трансфер остава важно да възстанови и чистия инстинкт на централен нападател, който редовно завършва атаките.

След паузата Торино се опита да излезе по-смело, но именно тогава Аморим промени ритъма. Ардон Яшари и Рубен Лофтъс-Чийк напуснаха терена, а Лука Модрич и Адриен Рабио влязоха от пейката. Модрич внесе спокойствие и личност, докато Рабио директно реши мача.

Французинът първо асистира отдясно за красивия гол на Алфаджо Сисе, който завърши с десния крак. Малко след това Рабио сам се оказа на правилното място в наказателното поле и засече с воле центриране на Чуквуезе. Така Милан нанесе двоен удар за три минути, а двете атаки показаха част от футбола, който Аморим иска: вертикално движение на топката, ширина и бързо нахлуване в опасните зони.

Единствената сериозна забележка към росонерите е финалната част на двубоя. При 2:0 Милан се прибра твърде дълбоко и позволи на Торино да повярва, че може да се върне. Включването на Нджие промени енергията на домакините: той принуди Майк Менян да отклони негов удар в гредата и подаде опасна топка отляво, която Абуклал не успя да превърне в гол.

В добавеното време Че Адамс намали след пряк свободен удар, изпълнен от Гинейтис, но попадението остана само утешително. Според анализа спадът в интензитета е урок за Аморим, защото Милан не трябва да спира да натиска толкова рано, когато вече е наложил контрол.

Въпреки това общото впечатление е положително. Победата не доказва сама по себе си, че Милан ще се бори за титлата, но показва посока: отборът изглежда по-смел, по-активен и по-близо до идентичност, в която не се адаптира пасивно към съперника, а се опитва да диктува мача.